Раздел: Полет - ADIANAM Red Hot Sopt



Навигация чрез Бърз достъп



Пояснение за страницата и/или навигация

Навигация на страниците в раздела


Съдържание на страницата

Раздел:

Полет

персонално за Жеко (еЖко)

Ако имаш мънички-мънички лапички, то и стъпчиците ще са мънички. И ако се налага да отидеш далеч-далеч, трябва да си подготвен да пристъпваш често-често и дълго-дълго.

Ежко бодро тупурлинкаше по пътя, без да поглежда в краката си, вперил поглед в небето. А небето беше цялото в клонии и сред тях проблясваха звезди. Ежко си избра една звездичка - не най-ярката, но според него най-красивата, защото тя се появи първа в небето - и следеше как тя прескача от едно клонесто прозорче в друго. Освен това Ежко откри, че може да се направи така, че звездичката да попада точно в това прозорче, което искаш. Трябва само да се застане малко по-наляво... после да се притича леко напред и вдясно и... ето! А за да се премести тя в ей-онова прозорче, трябва първо да се притича напред, после малко наляво... А ако се пристъпи още малко напред, тогава звездичката ще увисне на клончето като малка ябълка. Разбира се, тя изобщо не прилича на ябълка, но нали всички така казат: "виси на клона като ябълка". Макар че по-правилно е да се каже, че тя виси като звезда.

DTH

Така си вървял Ежко, местейки звездичката ту тук, ту там, докато изведнъж небето притъмняло и клоните се разбягали встрани. Задухал вятър и Ежко нямал голям избор: свил се на кълбо и се катурнал в най-близката ямичка. И си помислил: "Добре, че това не е онзи вятър, след който се излива пороен дъжд".

— Който се свива на кълбо, се нарича таралеж! — разнесе се откъм короните на дърветата звучен баритон — Трепериш ли, а?

Ежко се измъкна от прикритието, подуши наоколо и кихна.

— А ти пак ли намери бъчва с вино? — попита Ежко, докато излизаше на пътечката и се отръскваше от полепналите по бодлите му листенца.

— Хе-хе... Кой го казва? — през смях отвърна черния дракон, внимателно подреждайки гънките на крилете си. — Да се беше видял как изглеждаш отстрани, по-точно от висини! Съвсем истински пиян таралеж.

— Не съм пиян! Ние танцувахме.

— Танцувахте? И с кого?

— Със звездичката.

Ежко погледна към небето, но неговата звездичка вече я нямаше. Или се беше изгубила сред многото други ярки звезди, които бяха станали толкова много, че не могат да се преброят дори за една нощ, или беше побягнала нейде в небето по някаква своя работа. Ежко тъжно въздъхна, наведе се и подбра изтърваното си вързопче.

Ако имаш мънички-мънички лапички, а приятеля ти има големи - да се разхождате редом и да беседвате на мъдри теми ще ви е доста сложничко. Затова Ежко с усилие се покатери по протегната приятелска лапа, намести се удобно между пластинките на бронята (макар да беше уверен, че това не е броня, а обикновени драконови люспи) и замижа силно-силно.

"Аз летя!" — помисли Ежко след като се престраши да отвори очички, и видя, че звездите вече не се крият сред клоните. И още си помисли, че ако случйно го отвее вятъра, то няма да падне на земята, а ще се оплете в короната на дървото и ще увисне там на клона като ябълка. Макар че по-правилно е да се каже "като ежко"... или "като звезда"...

Page copy protected against web site content infringement by Copyscape

MyFreeCopyright.com Registered & Protected

Навигация на страницата

нагоре