Раздел: Душа - ADIANAM Red Hot Sopt



Навигация чрез Бърз достъп



Пояснение за страницата и/или навигация

Навигация на страниците в раздела


Съдържание на страницата

Раздел:

Душа

на Атанас Атанасов
с благодарност

Всъщност, душата е много мъничка. Колкото петичка. Особено когато се свие на кълбо и се престори, че я няма. А се крие в петата, защото петата е кост. Е, че какво може да се случи с такава твърда и здрава кост? Затова душата си отдъхва там като в окоп.

А през останалото време душата броди из тялото и се занимава с какво ли не. Обикновено се катери нагоре-нагоре, докато стигне върха - главата. Сяда там и гледа през прозорците. Затова и казват, че очите са огледало на душата. Обаче лъжат. Е, как ще е огледало, като е прозорец? И през това прозорче душата свети. Една такава мъничка, усмихваща се и доволна.

Но не винаги е така... Понякога душата се вкисва и тогава се настанява по средата на тялото. Една такава възвишено-трагична. И тъжна. И започва да реди стихове. Добри или лоши - на кой какъвто му е късмета. А от тези стихове отвътре ни става някак хладно и ни обзема особено увство. Глупавите хора си мислят, че това е глад и се нахвърлят на храната. И всичко това се изсипва върху главата на възвишената душа и тогава тя, затрупана от сдъвкани макарони и полята с чай, много обидена се скрива.

По-често обаче душата е в хубаво настроение. Ако тя е добре, ако се е нагледала до насита през прозорчетата, ако е доволна от себе си и от живота - тогава се настанява удобно и започва да пее Песента. Спрете се за секунда, вслушайте се... Чухте ли едно тъничко и радостно гласче? Не усетихте ли пеперудите да пърхат? Ето, това е тя - душата...

Page copy protected against web site content infringement by Copyscape

MyFreeCopyright.com Registered & Protected

Навигация на страницата

нагоре